Сърцето на Централния Балкан
Село Яворец е на 10 км югоизточно от Севлиево и 18 км северозападно от Габрово. Разположено в подножието на скалния венец Витата стена (702 м н.в.), то е сред най-живописните селища в общината.
Край селото тече р. Лъкавец — десен приток на р. Лопушница, която се влива в р. Росица преди моста за с. Горна Росица. Източно от селото е открит моноклиналният рид „Стражата", известен с местното название „Витата стена".
Най-ранното известно историческо название на селото е Хисар бей — стара турска топонимия, преди прехода към Сърбеглии и Яворец.
До Освобождението Яворец е известен под името Сърбеглии — изцяло турско село с 2 джамии. Единственият българин преди Освобождението е Сава Гатев Ченчев от Севлиево, отворил кафене на главния път.
От Сърбеглии до Яворец
„Повечето местности в землището и днес са известни с турските си названия — Баадалата, Меч тепе, Ашимовото, Герджилика, Мантърлъка, Бахчилъка."
Освобождението предизвиква динамични миграционни процеси. До 1884 г. селото вече е предимно българско. Остава да живее само едно турско семейство на Мехмед (Мемиш) Ибрям Чауш с трите си дъщери и един син, което се изселва в Севлиево чак през 1957 г.
Новите заселници идват от планинските и полупланинските райони — Каябаш (Здравковец), Армени, Новаковци, Райновци, Смиловци, Калпазаните и другаде. Пръв се заселил дядо Гунчо от Каябаш; после дядо Цоньо Кaраконджола от Драгановци; Илия Владов идва 1883 г.
Най-ранното известно турско название на селото, преди прехода към Сърбеглии и Яворец.
Две джамии: едната там, където е старата община; другата в двора на Симеон Христов Георгиев. Единствен българин: Сава Гатев Ченчев — кафене на главния път за Севлиево.
След Освобождението идват преселници от планинските райони. До 1884 г. селото вече е почти изцяло българско.
1888/89 — строи се старото училище с доброволен труд. 1896 — осветена е църквата „Св. вмчк Димитрий Солунски".
1900 — театрална група от ученици основава читалище в стая на училището. 1922 — отделя се като самостоятелна институция.
По времето на Кимон Георгиев. Идеята за „Яворово" е на Христо Лалев (1922), но в страната вече има такова село. Засяват се първите яворови дървета край общината.
16 септември 1940 — пуснато е електрическото осветление. 1951 — завършен е водопроводът — първият в селата на бившия Търновски окръг.
1954 — новото училище с 6 класни стаи, физкултурен салон и библиотека. 1961 — открива се сградата на читалище „Васил Левски".
Кои са яворчани?
При заселването повечето родове са многочислени семейства: дядо Кольо Количев идва с четирима синове и две дъщери; дядо Иван Гаека — с четири синове; дядо Илия Владов — с четири сина и три дъщери. Земята се дели между децата, затова поземленият фонд непрекъснато намалява. Повечето домакинства притежават 30–40 дка земя.
Малко са семействата с по-голяма земя: Иван Пенчев — 180 дка, дядо Николчо — 150 дка, Гатеолу — около 300 дка.
„Зимно време идеха отвъденчени (от Казанлъшко). Те бяха още по-големи майстори и правеха дрехи на по-богатите за премяна в празничните дни — дълги шуби подплатени с агнешки кожи."
Власите в Яворец: През първата половина на 20 в. се заселват и власи. Дядо Стефан Влаха идва от Турно Магурели (Румъния) и има седем сина: Добри, Марин (кларинет), Георги, Мирчо, Петър (свири барабана), Иван (Вачето), Анко (Маньо).
Другата голяма влашка фамилия е на Анко влаха (свири на флигорна) — „всичките са руси и бели хора". С построяването на леярния цех към машинния завод (1967–1968) влашкото население в Яворец се увеличава значително.
Социалните промени настъпват бавно. Кольо Владов е първият мъж, обръснал мустаките и облякъл европейски панталони — след завръщане от Канада. Към 40-те г. на 20 в. жените една по една си режат плитките. Промяна в начина на хранене (отделни чинии, алуминиеви прибори) — от 40-те г. на 20 в. Дядо Николчо до края на живота си (1947) се храни с дървени лъжици, „защото новите му чукат по зъбите".
Земеделие, занаяти и емиграция
Жителите на Яворец се занимаваха със земеделие и животновъдство — сееше се всичко, което вирее по тези земи: жито, царевица, ечемик, овес, коноп, лозарство и овощарство.
С годините яворчани стават известни като най-добрите производители на пъпеши в района. Дядо Влади, наричан „агронома", прави първия бостан с „коравци" пъпеши за продан.
Лозарство: от 1905 г. са засети лозята на „Бахчилъка". От 1923 г. дядо Симеон Христов засажда м. „Вран" с лозови пръчки — гъмза, памид, румънка, гръцко, резекия, афус и други сортове.
Допълнителен поминък
🌍 Яворчани по света
От началото на 20 в. яворчани започват да търсят работа и в чужбина. Много от тях не се завръщат.
Гатьо Коев, Кăньо Христов (Канадата), Кольо Илиев. Кольо Владов се завръща с европейски навици.
Влади Христов и Илия Христов — градинари. Последният не се завръща.
Йордан Станчев, Иван Стефанов, Иван Христов и Кольо Цонев — не се завръщат.
Нестор Тотев — мазач. Едва събира пари да се върне, но носи грамофон с фуния и умението да прави красиви мазилки.
Природата около Яворец
Яворец е в един от най-красивите райони на Централния Балкан, в обятията на Природен парк „Българка".
Емблематичен скален феномен — моноклиналният рид „Стражата", известен с местното название „Витата стена". Нова екопътека тръгва от центъра на Яворец.
Р. Лъкавец — десен приток на Лопушница, тече край Яворец. Лопушница се влива в р. Росица преди моста за с. Горна Росица.
Живописен язовир, използван за риболов и напояване. Спокойно кътче сред природата край Яворец.
Нов туристически маршрут с начало от центъра на селото, водещ до скалния феномен с панорамни гледки към Балкана.
200-годишен дъб над Яворец — жив свидетел на историята. Вековна гора с чешми и кладенци, изградени от старите яворчани.
Яворец е в непосредствена близост до Природен парк „Българка" — дом на богато биоразнообразие и вековни гори.
Просветата в Яворец
Образователното дело в Яворец (тогава Съръ Беглии) тръгва скоро след Освобождението. През есента на 1884 г. се взема историческото решение за създаване на училище. Първите 8–10 ученика учат в стая, предоставена от Ненчо Георгиев, а пръв учител е селският писар Атанас Терзиев от с. Враниловци.
През 1886–1887 г. училището се мести в къщата на Иван Гърновеца — учениците вече са 30 и се делят в две отделения, а учител е Христо Цонев от с. Новаковци. Истинската училищна сграда е построена през 1888 г. с доброволния труд на цялото население — две светли класни стаи с подвижна преграда (използвана и като театрална сцена!), трапезария и учителска стая.
Дърветата за строежа са докарани от м. „Бухала" над с. Музга — „снемаха ги на манджелък до низините, после на кола с две колела, а накрая на нормална кола с 4 колелета". Под ръководството на учителя Иван Унджиев децата се учат на четене, писане, аритметика, пеене и гимнастика.
Заслужил учител
Роден 19.01.1909 г. в Яворец. Учителства в родното си село над 33 години, от които като директор на училището от 1945 до 1964 г. Тясно свързан и с читалищната дейност на селото.
✦ Орден „Кирил и Методий" 2-ра степен
✦ За дългогодишна педагогическа и обществена дейност
8–10 деца учат в стая на Ненчо Георгиев. Пръв учител — Атанас Терзиев от Враниловци.
Училището се мести в къщата на Иван Гърновеца. 30 ученика в две отделения. Учител: Христо Цонев от Новаковци.
Построена с доброволен труд — две класни стаи с подвижна преграда (и сцена за театър), трапезария и учителска стая.
Назначаването й стимулира образователния процес и привлича повече момичета в класните стаи.
Първото представление е пиесата „Левски" — събитието, от което по-късно се ражда и името на местното читалище.
Институцията придобива облик на пълно начално училище.
Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. 10 учители преподават общо, учениците варират между 120 и 160 — достигат 191 през 1916/1917 г.
Училището прераства в прогимназия.
Започва ограмотяване на възрастното население. След преименуването на селото институцията носи името Народно училище с. Яворец.
Институцията получава нов статут и име.
Богата културна дейност — челни места на градски и междуокръжни прегледи.
Седем класни стаи, учителска стая и физкултурен салон.
Годишно се отглеждат и възпитават между 30 и 120 деца от социално слаби семейства.
4 допълнителни класни стаи, санитарни възли, салон и работилница — заради нарастващия брой ученици.
Основен ремонт, кабинетна система на обучение. Държавно отличие за вековния принос на училището „Владо и Ильо".
По предложение на Педагогическия съвет училището избира за патрон видния български будител, книжовник и дипломат.
Директори през годините
„Хубавата сграда е построена със собствен труд, а усилията на цялата местна общност са насочени към това тя да продължи да бъде светъл дом за знания за идните поколения."
Духовният живот на Яворец
Построена при кметуването на Петко Димов, осветена на 8 ноември 1896 г. (Димитровден). Дядо Спас Панчев дялал камъните — 1895 г.
Първият свещеник — роден 1873 г. в Любенова махала, Новозагорско. Служи в Яворец непрекъснато 38 години до 1 дек. 1936 г. Съосновател на кредитна кооперация „Пробуда" (1908) и потребителски магазин (1923). С него е монтиран трафопост и телефон в общината (1923). Спомни за потопа на Лъкавец 1904 г.: река се е надигнала с 1.90 м.
Роден 1908 г. Поема свещеничеството от 1937 г. и е произведен в Протойерей през 1971 г. Един от собствениците на първата лека кола в Яворец — Москвич 403/407.
Преди Освобождението селото има 2 джамии: едната — където е старата община, другата — в двора на Симеон Христов Георгиев. Материална следа от многовековното турско присъствие.
Яворец — пионер в региона
Яворчани са известни с упоритост и предприемчивост. Много от техническите новости в региона идват именно оттук.
16 септември 1940 г. — пуснат е токът. Закупен е и радио апарат за общината.
Първият водопровод в селата на бившия Търновски окръг. Каптирането започва 1940 г., пуснат е 1951 г. след временно спиране.
С усилията на поп Копринков и писаря Христо Лалев — поставени в общината.
1925 г. — първата германска вършачка. 1928 г. — английска вършачка с 40 акционери. Преди това — харман с диканя, теглена от кон.
Първи тракторист: Иван Йонков. Първи механизатор: Пройно Славчев. Шофьор на първи камион: Лальо Пенчев.
Москвич 403 и 407 — закупени от Станчо Йонков и поп Павел Коев.
Яворец в картини
НЧ „Васил Левски – 1922" — сърцето на Яворец
Идеята за читалище идва от учениците в Севлиевската гимназия, които при зимна ваканция се прибират на село и формират театрална група. Изиграни са пиесите „Руска", „Граничари" и „Левски" — успехът на последната ги навежда на мисълта да основат читалище. Това става 1900 г. — в стая на училището.
1922 г. — по инициатива на общинския писар Христо Лалев читалището се отделя като самостоятелна институция. Тогава Лалев прави и предложение за промяна на името на селото — „Яворово", но в страната вече има такова. На 1934 г., по времето на Кимон Георгиев, официалното наименование „Яворец" е утвърдено и са засяти първите яворови дървета.
Строежът на читалищната сграда (1958–1961): Всяко домакинство изработва по 1200 тухли в керамичната фабрика край с. Горна Росица срещу 500 тухли по сметката на читалището. Две вареници по 15 тона вар. Самооблагане по 3%, 102 000 лв. за 2 г. + по 12 безплатни трудодни от всеки жител на 16–60 г. Камъните за варта са извадени от местността „Баадалата". Ръководител на строежа: Христо Цанков (най-добрият строител в селото). За набавянето на материали и воденето на сметките отговарял Илия Колев. Първа копка: 17 март 1958 г., начален капитал 7000 лв. Открита: 1961 г.
Край новата читалищна сграда се оформя централен площад с луминесцентно осветление. Впоследствие са изградени нова Община, автобусна спирка и съвременно архитектурно оформление на целия терен.
Яворец днес
Днес Яворец е модерно и поддържано селище с обновен обществен център, европейска инфраструктура и зелени площи. Селото съчетава традиция и съвременност — привлекателно за туризъм, за живот в природата и за запознаване с автентичния балкански бит.
Според агронома Христо Симеонов (Йоцо): „Хората тук са много упорити и предприемчиви, когато трябва да се направи нещо от полза за цялото население."