Пазители на духа и паметта
Народно читалище „Васил Левски – 1922" е едно от най-старите средища на просвета и култура в с. Яворец. Неговата история минава през две войни, периоди на прекъсване и възстановяване, доброволен труд на цяло село — и днес продължава да живее като общностен и информационен център.
Първите читалища не били само библиотеки — техните членове обсъждали културни, стопански и обществени въпроси, важни за цялата общност.
Зараждането — театралният кръжец на учениците (1900 г.)
Идеята за читалище в Яворец се ражда сред младежта. Яворски ученици, учещи в Севлиевската гимназия, се завръщат през зимната ваканция на село и сформират театрална група. Изиграват пиесите „Руска", „Граничари" и „Левски".
Големият успех на пиесата „Левски" навежда младежите на мисълта да основат читалище и да го назоват в чест на Апостола на свободата. Това става през 1900 г. — читалище „Васил Левски" се настанява в една стая на местното училище. Петко Владов дарява първите книги на новото читалище.
Организирано читалищно дело (1909 г.)
През 1909 година започва ново, по-организирано обсъждане за утвърждаване на читалищното дело в селото. По инициатива на Влади Илиев (жител), Христо Лалев (секретар) и учителя Недко Станчев, заедно с група младежи, се поставя по-трайно начало на културния живот.
Основателите дарват 50–60 тома книги, а по-късно закупуват още 25–30 тома — поставяйки началото на библиотечното дело в Яворец. Читалищната библиотека се помещава в дома на Христо Лалев, който става и пръв библиотекар.
Прекъсване и възстановяване (1912–1924 г.)
Народното читалище просъществува до 1912 година, когато е обявена Балканската война — дейността спира. Читалището не функционира и по времето на Първата световна война.
Дейността се възобновява едва на 17 декември 1922 година, вече под наименованието Народно читалище „Васил Левски". По инициатива на общинския писар Христо Лалев читалището се отделя като самостоятелна институция и се настанява в Общината. Уставът е приет на 22 януари 1923 г., а Министерството на просветата го утвърждава на 1 май 1924 г. Читалището става член на читалищния съюз в България и спазва съюзния устав от 1922 година.
Възпитателни дружества и духовен живот (1927–1936 г.)
През 1927 г., основно от активни читалищни дейци, се създава първото Въздържателно дружество „Борба" с председател Илия Христов. За него се разказва, че когато се жени през 1930 г., на венчавката в църквата отказва да пие от виното — верен на въздържателните принципи на дружеството.
През 1936 г. е създадено и ново въздържателно дружество „Воля" с председател Георги Петров. Членовете на двете дружества извършват разнообразна културно-просветна дейност: беседи, реферати, обсъждане на книги и театрални постановки. Сред подготвените теми е и тази на Митко Станчев — „Произход на човека, живота и земята, според религията и науката".
През 1934 г. читалището закупува първия радиоапарат в селото — по времето на Втората световна война през него прозвучава гласът на нелегалната радиостанция „Христо Ботев".
Строежът на читалищната сграда (1947–1961 г.)
Идеята за изграждане на самостоятелна читалищна сграда е взета през 1947 г. Преди първата копка предстои дълга подготовка: отчуждаване на терена и снабдяване с материали — тухли, вар, цимент, камъни. Под ръководството на Георги Паличев са заредени и изпечени две вареници по 15 тона вар, която веднага е угасена.
Яворчани вземат и решаващи стъпки: самооблагат се съгласно Закона за самооблагането, събирайки 102 000 лева за две години, вложени директно в строежа. Освен това всеки жител на селото между 16 и 60 години дава по 12 безплатни трудодни. Ръководител на строежа е Христо Цанков, а за набавянето на материали и воденето на сметките отговаря Илия Колев.
Първата копка е направена на 17 март 1958 година. На 1961 г. се открива новата сграда на читалище „Васил Левски" — с библиотека, голям салон и два малки салона.
Трудните години и устояването
Годините на прехода след 1989 г. са изпитание — субсидиите намаляват, а дейността на читалището за период остава предимно библиотечна. Въпреки трудностите, общността не позволява вратите да се затворят.
В следващите десетилетия читалището постепенно възражда и разширява дейността си отвъд библиотеката — фолклорни групи, танцов клуб и нови формати на културен живот намират своето място отново в читалищния дом.
Днес — общностен и информационен център
Към днешна дата библиотеката на читалището разполага с близо 6 000 тома литература. Към читалището работят „Клуб Доброволец", „Клуб на инвалида", „Клуб на пенсионера" и кръжокът „Твори и рисувай".
През 2010 година НЧ „Васил Левски" печели националния проект „Глобални библиотеки – България" — „Българските библиотеки – място за достъп до информация и комуникации за всеки", който дава на жителите на Яворец достъп до компютри и интернет и ги прави част от информираното общество на 21 век.
Вехи от нашата история
Ученици от Севлиевската гимназия основават театрална група. Успехът на пиесата „Левски" ги навежда на мисълта да основат читалище „Васил Левски". Петко Владов дарява първите книги.
Влади Илиев, Христо Лалев и Недко Станчев поставят по-трайно начало. Дарени 50–60 тома, по-късно още 25–30. Библиотеката е в дома на Хр. Лалев.
Балканската война (1912) прекъсва дейността. Читалището не функционира и по времето на Първата световна война.
Дейността се възобновява под името НЧ „Васил Левски". По инициатива на Христо Лалев читалището се отделя в самостоятелна институция, настанена в Общината.
Уставът е приет на 22 януари 1923 г. Министерството на просветата го утвърждава на 1 май 1924 г. Читалището става член на национален читалищен съюз.
Основано от активни читалищни дейци с председател Илия Христов. Беседи, реферати и театрални постановки.
Закупен от читалището. По време на Втората световна война през него прозвучава нелегалната радиостанция „Христо Ботев".
Ново въздържателно дружество с председател Георги Петров — продължава културно-просветната традиция.
Започва отчуждаване на терен и набавяне на материали. Георги Паличев ръководи изпичането на две вареници по 15 тона вар.
Самооблагане 3% по Закона за самооблагането — 102 000 лв. за 2 години. Всеки жител 16–60 г. дава 12 безплатни трудодни.
Нова сграда с библиотека, голям салон и два малки салона. Ръководител на строежа: Христо Цанков.
Субсидиите намаляват, дейността остава предимно библиотечна. Общността не позволява вратите да се затворят.
НЧ „Васил Левски" печели националния проект за достъп до информация и комуникации за жителите на Яворец.
Библиотека от близо 6 000 тома, активни клубове и кръжоци, богата програма за общността на 21 век.
Из архива



Ключови личности
Яворски ученици, Влади Илиев, Христо Лалев и учителят Недко Станчев — поставили началото на читалищното дело в две поредни вълни.
От Христо Лалев, чийто дом е първата читалищна библиотека, до поколения библиотекари, опазили и умножили фонда до близо 6 000 тома.
От театралния кръжец на 1900 г. до днешните фолклорни групи и танцов клуб — изкуството като жив мост между поколенията.
При строежа на читалищната сграда (1958–1961) десетки яворчани дават доброволен труд. С особено усърдие и постоянство работят:
част от нашата история