javascript:;" rel="nofollow" onclick="loginPopupForm(); return false;
История на читалището | НЧ Васил Левски 1922 – Яворец
Над 100 години история

Пазители на духа и паметта

Народно читалище „Васил Левски – 1922" е едно от най-старите средища на просвета и култура в с. Яворец. Неговата история минава през две войни, периоди на прекъсване и възстановяване, доброволен труд на цяло село — и днес продължава да живее като общностен и информационен център.

Историческа снимка на читалището
Читалищната сграда — архивна снимка
"

Първите читалища не били само библиотеки — техните членове обсъждали културни, стопански и обществени въпроси, важни за цялата общност.

Из историята на читалищното дело в Яворец
Читалището е наречено в чест на Васил Левски — името, избрано от самите основатели след успеха на едноименната театрална пиеса, поставена от младежите на селото.

Зараждането — театралният кръжец на учениците (1900 г.)

Идеята за читалище в Яворец се ражда сред младежта. Яворски ученици, учещи в Севлиевската гимназия, се завръщат през зимната ваканция на село и сформират театрална група. Изиграват пиесите „Руска", „Граничари" и „Левски".

Големият успех на пиесата „Левски" навежда младежите на мисълта да основат читалище и да го назоват в чест на Апостола на свободата. Това става през 1900 г. — читалище „Васил Левски" се настанява в една стая на местното училище. Петко Владов дарява първите книги на новото читалище.

Организирано читалищно дело (1909 г.)

През 1909 година започва ново, по-организирано обсъждане за утвърждаване на читалищното дело в селото. По инициатива на Влади Илиев (жител), Христо Лалев (секретар) и учителя Недко Станчев, заедно с група младежи, се поставя по-трайно начало на културния живот.

Основателите дарват 50–60 тома книги, а по-късно закупуват още 25–30 тома — поставяйки началото на библиотечното дело в Яворец. Читалищната библиотека се помещава в дома на Христо Лалев, който става и пръв библиотекар.

Прекъсване и възстановяване (1912–1924 г.)

Народното читалище просъществува до 1912 година, когато е обявена Балканската война — дейността спира. Читалището не функционира и по времето на Първата световна война.

Дейността се възобновява едва на 17 декември 1922 година, вече под наименованието Народно читалище „Васил Левски". По инициатива на общинския писар Христо Лалев читалището се отделя като самостоятелна институция и се настанява в Общината. Уставът е приет на 22 януари 1923 г., а Министерството на просветата го утвърждава на 1 май 1924 г. Читалището става член на читалищния съюз в България и спазва съюзния устав от 1922 година.

Възпитателни дружества и духовен живот (1927–1936 г.)

През 1927 г., основно от активни читалищни дейци, се създава първото Въздържателно дружество „Борба" с председател Илия Христов. За него се разказва, че когато се жени през 1930 г., на венчавката в църквата отказва да пие от виното — верен на въздържателните принципи на дружеството.

През 1936 г. е създадено и ново въздържателно дружество „Воля" с председател Георги Петров. Членовете на двете дружества извършват разнообразна културно-просветна дейност: беседи, реферати, обсъждане на книги и театрални постановки. Сред подготвените теми е и тази на Митко Станчев„Произход на човека, живота и земята, според религията и науката".

През 1934 г. читалището закупува първия радиоапарат в селото — по времето на Втората световна война през него прозвучава гласът на нелегалната радиостанция „Христо Ботев".

Строежът на читалищната сграда (1947–1961 г.)

Идеята за изграждане на самостоятелна читалищна сграда е взета през 1947 г. Преди първата копка предстои дълга подготовка: отчуждаване на терена и снабдяване с материали — тухли, вар, цимент, камъни. Под ръководството на Георги Паличев са заредени и изпечени две вареници по 15 тона вар, която веднага е угасена.

Яворчани вземат и решаващи стъпки: самооблагат се съгласно Закона за самооблагането, събирайки 102 000 лева за две години, вложени директно в строежа. Освен това всеки жител на селото между 16 и 60 години дава по 12 безплатни трудодни. Ръководител на строежа е Христо Цанков, а за набавянето на материали и воденето на сметките отговаря Илия Колев.

Първата копка е направена на 17 март 1958 година. На 1961 г. се открива новата сграда на читалище „Васил Левски" — с библиотека, голям салон и два малки салона.

Трудните години и устояването

Годините на прехода след 1989 г. са изпитание — субсидиите намаляват, а дейността на читалището за период остава предимно библиотечна. Въпреки трудностите, общността не позволява вратите да се затворят.

В следващите десетилетия читалището постепенно възражда и разширява дейността си отвъд библиотеката — фолклорни групи, танцов клуб и нови формати на културен живот намират своето място отново в читалищния дом.

Днес — общностен и информационен център

Към днешна дата библиотеката на читалището разполага с близо 6 000 тома литература. Към читалището работят „Клуб Доброволец", „Клуб на инвалида", „Клуб на пенсионера" и кръжокът „Твори и рисувай".

През 2010 година НЧ „Васил Левски" печели националния проект „Глобални библиотеки – България"„Българските библиотеки – място за достъп до информация и комуникации за всеки", който дава на жителите на Яворец достъп до компютри и интернет и ги прави част от информираното общество на 21 век.

Хронология

Вехи от нашата история

1900
Театрален кръжец и зараждане на идеята

Ученици от Севлиевската гимназия основават театрална група. Успехът на пиесата „Левски" ги навежда на мисълта да основат читалище „Васил Левски". Петко Владов дарява първите книги.

1909
Организирано читалищно дело

Влади Илиев, Христо Лалев и Недко Станчев поставят по-трайно начало. Дарени 50–60 тома, по-късно още 25–30. Библиотеката е в дома на Хр. Лалев.

1912–1918
Прекъсване от войните

Балканската война (1912) прекъсва дейността. Читалището не функционира и по времето на Първата световна война.

17 дек. 1922
Възстановяване и официално учредяване

Дейността се възобновява под името НЧ „Васил Левски". По инициатива на Христо Лалев читалището се отделя в самостоятелна институция, настанена в Общината.

1923–1924
Устав и държавно признание

Уставът е приет на 22 януари 1923 г. Министерството на просветата го утвърждава на 1 май 1924 г. Читалището става член на национален читалищен съюз.

1927
Въздържателно дружество „Борба"

Основано от активни читалищни дейци с председател Илия Христов. Беседи, реферати и театрални постановки.

1934
Първият радиоапарат в селото

Закупен от читалището. По време на Втората световна война през него прозвучава нелегалната радиостанция „Христо Ботев".

1936
Дружество „Воля"

Ново въздържателно дружество с председател Георги Петров — продължава културно-просветната традиция.

1947
Решение за собствена сграда

Започва отчуждаване на терен и набавяне на материали. Георги Паличев ръководи изпичането на две вареници по 15 тона вар.

17 март 1958
Първа копка

Самооблагане 3% по Закона за самооблагането — 102 000 лв. за 2 години. Всеки жител 16–60 г. дава 12 безплатни трудодни.

1961
Открита читалищната сграда

Нова сграда с библиотека, голям салон и два малки салона. Ръководител на строежа: Христо Цанков.

След 1989
Трудни години — устояване

Субсидиите намаляват, дейността остава предимно библиотечна. Общността не позволява вратите да се затворят.

2010
Проект „Глобални библиотеки"

НЧ „Васил Левски" печели националния проект за достъп до информация и комуникации за жителите на Яворец.

Днес
Общностен и информационен център

Библиотека от близо 6 000 тома, активни клубове и кръжоци, богата програма за общността на 21 век.

Из архива

Фолклорен състав - в миналото
Фолкорен състав - в миналото
Сградата
Читалищната сграда — в миналото
Разрушаване на сгради
Разрушаване на сгради за строежа на читалището

Ключови личности

🏛️
Основателите
1900 / 1909 г.

Яворски ученици, Влади Илиев, Христо Лалев и учителят Недко Станчев — поставили началото на читалищното дело в две поредни вълни.

📚
Библиотекарите
Пазители на знанието

От Христо Лалев, чийто дом е първата читалищна библиотека, до поколения библиотекари, опазили и умножили фонда до близо 6 000 тома.

🎭
Самодейците
Носители на традицията

От театралния кръжец на 1900 г. до днешните фолклорни групи и танцов клуб — изкуството като жив мост между поколенията.

Имена, които помним

При строежа на читалищната сграда (1958–1961) десетки яворчани дават доброволен труд. С особено усърдие и постоянство работят:

Христо Цанков · ръководител Илия Колев · материали и сметки Георги Паличев · вар Стефан Стоев Гатьо Пенков Божин Ненов Станчо Стефанов Станчо Гочев Спас Симеонов Петко Топузов Лальо Драганчев Метьо Лалев Иван Цонев Станчо Колев Иван Гъбенски Петър Лазаров и десетки още съзнателни кооператори
Ела, разгледай и стани
част от нашата история